Тип поръчка: Пряко договаряне
Вид процедура: Пряко договаряне
Дата: 11.03.2020 г.
№: ...
Описание:
Краен срок за подаване на оферти: 23.03.2020г. – 16:00ч.
Отваряне на офертите: 24.03.2020г. – 10:00ч.
АОП:
№ 20200309-01220-0020
Документи:
Публикации:
27.03.2020
27.03.2020
27.03.2020
-
Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София е наследник на специализираното военно инженерно строително училище, създадено за нуждите на Строителни войски (Трудова повинност, Трудови войски). Преминало е през различни периоди и форми на съществуване – школа, средно, полувисше и висше учебно заведение.
В съответствие с все по-отговорните задачи, които получава Трудова повинност след нейното създаване – строителство на отбранителни съоръжения, складови бази, пътища и др., и след представен доклад от министъра на войната – генерал-майор Теодосий Даскалов, с Височайший указ №22/18.10.1938 г. на Негово Величество Цар Борис III се създава Школа за подготовка на трудови офицери (ШПТО) и се утвърждава нейният правилник.
За кратък период от време е изградена учебно-материалната база в района на 1-ва трудова дружина – кв. Лагера и е подбран командният и преподавателският състав. През 1942 г. Школата е преместена в собствена сграда в Горна баня. Подготовката на школниците се е извършвала по учебен план, който е включвал 33 учебни дисциплини с хорариум от 834 часа, групирани в няколко учебни цикъла: военна, инженерна, трудово-техническа и специална подготовка.
Началници на Школата от 1938 г. до 1951 г. са били последователно: майор Христо Панов Рогозаров (24.11.1938 – 05.12.1938 г.), подполковник Никола Димитров Батоев (06.12.1938 – 15.01.1940 г.), майор Христо Панов Рогозаров (16.01.1940 – 09.01.1941 г.), подполковник Марко Йорданов Марчев (10.01.1941 – 15.09.1941 г.), подполковник Георги Колев Баев (16.09.1941 – 15.10.1943 г.), майор Коста Василев Янков (16.10.1943 – 14.04.1944 г.), капитан Иван Матев Папазов (15.04.1944 – 03.06.1946 г.), полковник Петър Станчев (04.06.1946 – 01.06.1949 г.), майор Георги Данев (02.06.1949 – 01.09.1951 г.).
През 1969 г. училището е преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски (ПНВУОСВ). Полувисшият курс на обучение налага промяна в съдържанието и характера на учебния процес. Учебните цикли, в които до този момент са били групирани учебните дисциплини, се преустройват в катедри, а именно: Математика, Ниско строителство, Конструкции, Технология и организация на строителството, Обществени науки, Военни науки.
За периода 1966 – 1972 г. в училището са приети и обучени 7 випуска – общо 484 офицери, от които 45 от Монголия. Началник на училището от 05.10.1966 г. до 30.09.1975 г. е бил полк. к.в.н. Иван Николов Консулов.
Поради значително нарасналия обем и сложност на строително-монтажните работи, изпълнявани от Строителни войски и нуждата от висококвалифицирани военни кадри с висше образование, с Указ на Държавния съвет №1815/16.08.1973 г., училището преминава към висш курс на обучение под наименование Висше народно военно строително училище “Ген. Благой Иванов” (ВНВСУ „Ген. Благой Иванов“). Обучението се извършва по специалността “Промишлено и гражданско строителство” с два профила: строителни конструкции и технология на строителството. Продължителността на обучение е 4 години за редовно и 5 години за задочно обучение, а от учебната 1977/1978 г. се увеличава с една година – 5 години за редовно и 6 години за задочно обучение. Курсантите, завършили ВНВСУ “Ген. Благой Иванов”, получават висше образование с гражданска квалификация “строителен инженер”, военна квалификация и звание “лейтенант”. Броят на катедрите се увеличава от пет на девет, а именно: Математика, Механика, Ниско строителство, Строителни конструкции, Технология и механизация на строителството, Организация и икономика на строителството, Обществени науки, Военни науки, Автомобилна подготовка.
От 1 октомври 1984 г. към училището се създава и Средно сержантско военно строително училище със срок на обучение 2 години, където са подготвени над 600 сержантски командно-технически кадри.
Така след като преминава един възходящ път на развитие, усъвършенстване и утвърждаване, училището се превръща в съвременно висше учебно заведение с широка популярност и заслужен авторитет. В него се подготвят ръководни кадри не само за Строителни войски и за отрасъл “Строителство”, но и за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и за други ведомства. Училището става притегателен център за обучение не само за младежите от нашата страна, но и от редица други страни от Африка, Азия и Латинска Америка. В изпълнение на междуправителствени спогодби в него се обучават курсанти и офицери от Танзания, Мозамбик, Куба, Лаос, Йемен, Виетнам, Монголия, Сирия и други.
От 1 октомври 1984 г. към училището се създава и Средно сержантско военно строително училище със срок на обучение 2 години, където са подготвени над 600 сержантски командно-технически кадри.
Така след като преминава един възходящ път на развитие, усъвършенстване и утвърждаване, училището се превръща в съвременно висше учебно заведение с широка популярност и заслужен авторитет. В него се подготвят ръководни кадри не само за Строителни войски и за отрасъл “Строителство”, но и за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и за други ведомства. Училището става притегателен център за обучение не само за младежите от нашата страна, но и от редица други страни от Африка, Азия и Латинска Америка. В изпълнение на междуправителствени спогодби в него се обучават курсанти и офицери от Танзания, Мозамбик, Куба, Лаос, Йемен, Виетнам, Монголия, Сирия и други.
Съвременната учебно-материална база, високата професионална подготовка и богатият педагогически опит на преподавателския състав са в основата на добрата подготовка и високата квалификация, която получават възпитаниците на училището. В периода 1976 – 1979 г. се изграждат две нови пететажни общежития, а през 1980 – 1983 г. се построява и нов учебен корпус със съвременно оборудвани учебни кабинети, лекционни зали, лаборатории, фонетичен кабинет, библиотека и други. През 1985 г. се създава нов компютърен комплекс с три зали за упражнения и зала за научна дейност.
За физическата подготовка на обучаемите и преподавателите се изгражда модерна спортна база – стадион, различни спортни площадки, закрита спортна зала, зала за обща физическа подготовка.
Началник на ВНВСУ ”Ген. Благой Иванов” в периода от 01.10.1975 г. до 30.11.1989 г. е ген.-майор професор д.т.н. инж. Никола Христов Паунов.
От 01.12.1989 г. до 03.05.1993 г. Началник на училището е полк. Георги Иванов Грънчаров.
За периода от 1973 г. до 1990 г. във ВНВСУ “Ген. Бл. Иванов” са завършили висшия курс на обучение, както следва: български граждани – 1492 в редовна форма на обучение и 226 в задочна форма на обучение; чуждестранни граждани от: Танзания – 55; Мозамбик – 18; Куба – 51; Лаос – 10; Йемен – 32; Виетнам – 29; Монголия – 14+18 (курс офицери); Сирия – 40 (езиков курс) – общо 269.
През 1991 г. с Указ №248/15.08.1991 г. на Президента на Р България училището е преименувано във Висше военно инженерно строително училище “Любен Каравелов” (ВВИСУ “Любен Каравелов”).
В периода до м. август 2000 г. в условията на пазарна икономика и конкурентна среда училището продължава своето възходящо и успешно развитие като военно-строителна образователна институция. Повишават се изискванията при подбора и назначаването на преподавателския състав. Увеличава се относителният дял на хабилитираните преподаватели и тези с научна степен. Разширява се следдипломното обучение и квалификация, като приоритетно се организират специализирани курсове, свързани с нуждите на практиката, а именно: чуждоезикови и компютърни курсове, мениджмънт на строителната фирма, анализ на стопанската дейност на строителното предприятие и други.
Дейността на Научноизследователския сектор към училището допринася за активизиране на научната и проектантската дейност и за подпомагане на научното израстване на академичния състав. Преподаватели от училището са проектанти на различни административни, промишлени, жилищни и транспортни обекти, като: Профсъюзен дом на културата – София, МОК “Елаците”, МОК “Осогово”, МДК “Г. Дамянов”, Завод за стоманени въжета – гр. Роман, МК “Кремиковци”, Завод за тежко машиностроене – гр. Радомир, Телевизионна кула “Копитото”, КТА “Мадара” – гр. Шумен, мост на р. Лимпопо – Зимбабве, ТЕЦ “Марица изток” и много други.
Развитие претърпява и учебната документация. Квалификационната характеристика се усъвършенства и допълва в съответствие с новите изисквания на строителната практика – включват се изисквания за знания и умения относно възстановяване и усилване на строителните конструкции, антисеизмично осигуряване, правна и нормативна уредба в строителството, офертна дейност, бизнес-комуникации и реклама, и други. Специалността, по която се провежда обучението, се преименува в “Строителство на сгради и съоръжения”, съгласно държавния регистър на специалностите (ПМС №86/1997 г.).
При завършването на обучението си курсантите получават образователно-квалификационна степен “магистър” по “Строителство на сгради и съоръжения” и “бакалавър” по военната специалност “Организация и управление на подразделенията в Строителни войски”.
В съответствие с изискванията на Закона за висше образование се преминава към тристепенно обучение – бакалавър, магистър, доктор. Първият випуск по бакалавърски учебен план с четиригодишен срок на обучение е приет от учебната 1998/1999 година. От същата година в училището започва прием и на цивилни студенти по специалността “Строителство на сгради и съоръжения”.
Началник на ВВИСУ “Л. Каравелов” от 04.05.1993 г. до 20.09.2000 г. е бил полк. инж. Атанас Борисов Кичуков.
От 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски, ВМТ и ВКПД в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.) ВВИСУ “Л. Каравелов” се девоенизира и преименува във Висше строително училище “Любен Каравелов” (ВСУ “Л. Каравелов”) със статут на държавно висше специализирано училище. Курсантите продължават обучението си като студенти по учебните планове, по които са били приети, като придобиват висше образование и образователно-квалификационни степени по гражданска и военна специалност.
Със Заповед на Министъра на образованието и науката за временно изпълняващ длъжността Ректор на училището от 21.09.2000 г. е назначен доц. д-р инж. Георги Петров Иванов.
Разработени са документи за институционална акредитация и с Удостоверение №12/19.07.2001 г. на Националната агенция за оценяване и акредитация ВСУ “Л. Каравелов” е акредитирано.
Разработени са документи за институционална акредитация и с Удостоверение № 12/19.07.2001 г. на Националната агенция за оценяване и акредитация ВСУ “Л. Каравелов” е акредитирано.
След проведените избори за Ректор на училището от 29.01.2001 г. е избран доц. д-р инж. Антон Димитров Лазов.
Новоизбраното академично ръководство полага усилия за утвърждаване на училището като гражданско висше училище и за разширяване на неговата дейност. С Постановление на Министерския съвет №312/20.12.2002 г. в структурата на ВСУ “Л. Каравелов” се открива Колеж по строителство.
През м. февруари 2003 г. се провеждат избори, на които Общото събрание на ВСУ избира за Ректор доц. д-р инж. Георги Иванов Годинячки, който успешно управлява университета два поредни мандата от 24.02.2003 г. до 10.01.2013 г.
В настоящия момент ВСУ “Л. Каравелов” продължава успешното си развитие като съвременно конкурентноспособно висше училище. Академичното ръководство на училището продължава тенденцията за разширяване на специалностите и формите на обучение. След получена положителна оценка от НАОА през 2006 г. е открит Архитектурен факултет, в който се провежда обучение по специалностите “Архитектура”, степен “магистър” и “Строителство и архитектура на сгради и съоръжения”, степен “бакалавър”. Въведено е обучение на степен “магистър” след “бакалавър” с пет специализации – Строителни конструкции, Технология на строителното производство, Управление на инвестиционни проекти, Технология и управление на строителството и Опазване на архитектурното наследство. Стимулира се значително научното и професионално развитие на преподавателския състав – разработване и защита на докторски дисертации, участие в научни форуми, хабилитиране.
